Тракийска Мистерийна Драма
Според Тракийската традиция, по време на древните тракийски празници и фестивали са се изпълнявали Мистериите на Сътворението на горната, средната и долната земя чрез Божественото Слово, Неговото раждане, Жертва и победоносно Възкресение, чрез които То разгромява и разпръсква мрака и възтържествува над враговете на човешкия род, като раздава безсмъртни дарове на посветените, изцерение и всяко земно и неземно благо.
Различните части от Тракийската мистерийна драма в древността и днес са практикувани заедно или самостоятелно в бита на тракиеца и неговото семейство. Тракийската свещена драма обединява всички тези духовни практики и обичаи, които и поотделно, и заедно са изпълнение на Божественото Слово. Тракийската свещена драма изразява духовните и социално-културни феномени в битието на българина и човешкото общество, като сакрално съдържание и прояви на еманациите на Божествения Логос. Между различните части на Драмата съществува космична взаимовръзка и преливане по подобие на “разгъването на свитъка на Словото” в пространството и на начина, по който вътрешното съдържание на неговите форми и образи в природата, пораждат нови милиади форми, които представляват нови изречения от Вечната Божествена Реч…
Тракийският епос отразява тази Космическа Победа на Доброто над злото, поради което празничните мистерии кулминират винаги с триумфално тържество и хороиграние за ознаменуване Победата на Бога-Творец над змея-хаос. Като последователност всяко последващо действие е родено от хронологически предшестващото го Слово на Божествената Реч. Така например Мистерията на Сътворението, с която започва драматичното действие е манифестация и разгъване на всемирното Битие, предизвикани от Песента на Орфей, прокламираща Божествената Реч, чрез която Бог-Словото сътворява света, издигайки го над водите на хаоса. Танцът на русалийките около Знамението на Бога и Неговото Име се извива в космическото хоро на вездесъщия Живот. Следва вход на Инсигниите на Божествения Логос – Победоносното Слънце, и на Неговата власт като Провидение и вечна Съдба. Мистерията с отдаване на дарове, почит и слава на Бога-Син представлява пред-евангелско космическо събитие на Поклонение пред Бога-Син, предшестващо историческата приемственост. Иконографията на мистерийното действие достига своята кулминация с процесията на „заспалия” неофит, който ще преживее Мистерията на Възкресението, за да стане „посветен”, подобно на възкръсналия Лазар от евангелския разказ. „Събуден” от целувката на своята Любима, неофитът приема от нея „Хляба на Живота”, а другите танцуващи девойки го раздават сред народа (и посетителите). Тайната на вечната заветна любов и брачната обител се разкриват в Божествената Сватба. Танцът на „себеизливането” изобразява отдаването един – другиму в сватбената мистерия между Бога и Човека, а чашите на празнуващите се напълват с вино – „Кръвта на Лозата”, символ на новото естество.
