По стъпките на посветените
На 23.06.2018г. на светилището Татул и на 24.06.2018г. на древния сакрален комплекс Харман кая проведохме поклонническо пътуване от клуб „Аргонавтика“ към Академия Орфика. Това не беше просто театрална възстановка и приятен фолклорен празник. Наистина се почувствахме част от древно поклонение и завръщане към една свещена традиция на предците ни.
В първия ден от пътешествието на Татул в рамките на няколкото часа, през които протече церемонията това светилище оживя. Изля се пороен дъжд, който ни уми и пречисти – напълно в съответствие с призоваванията, които се изричаха там. Веднага след края на честването дъждът спря – точно като невидимо небесно посещение. Самият ритуал не може да се опише – това е съкровено преживяване. На беседата след посещението лекторът акад. Цветан Гайд обясни, че светилището е напуснато и осквернено, поради неверността и отстъпването от свещените начала на ред поколения преди нас. Есенциално за цялото ни преживяване е призивът:
„Да счупим черупките, в които сме се затворили, да напуснем, макар и за ден, измерението на града с оградите, зад които сме се барикадирали и играчките, които осмислят живота ни, и да отидем сред самите стихии на природата, където се явява Отецът на човешкия род и говори на всичките ни сетива”.
На втория ден пътешествието продължи като свещено шествие и процесия към изсечения праисторически мегалитен комплекс Харман кая. За разлика от предния ден, когато основното преживяване беше в духа на призоваването, поклонението и ритуалното възстановяване на древния завет на предците ни с Божеството, този път извършихме едно ритуално преминаване в измеренията на „горната земя“. Преосмислихме запазените и до днес във фолклора ни еньовденски ритуали на наричане и орисване на пръстени в мълчана вода. Практика, засвидетелствана още от древните автори е допитването до Свещения Оракул и жреците-тълмачи /тълкуватели на закодираните оракулски формули/. Всеки беше провокиран да преоткрие себе си и да се погледне по нов начин.
Освен личните преживявания и наричания, които всеки отнесе, благославянето беше и за целия български народ. Сигурни сме, че това е пътят да се промени ежедневието ни в тежките времена, в които живеем, когато всички заедно се молят за едно на местата, на които нашите предци са полагали надеждите си пред Невидимия.
Тези мегалити, стърчащи като забравени сухи кости на свещени исполини се „облякоха“ в живата плът на поклонниците и заживяха нов живот. Шествието на предците ни ще продължи и всеки ще има възможността да добави и своите стъпки в „пътя на посветените“.
Leave a Reply