От незапомнени времена е традицията по нашите земи да се посреща госта с хляб и сол. Хлябът се явява важен класификатор за категоризирането „Свое-Чуждо”. Чрез споделянето на хляб, чуждият се приобщава към „своето“, а чрез солта се пречиства. Обредните хлябове са богато орнаментирани и благодарение на декодирането на тракийската писменост по нашите земи /четирилогия “Тракийското писмо декодирано“, д.р Стефан Гайд/, вече много от посланията стават разбираеми за нас.

Преминаването на хляба през домашното огнище е не по-малко знаково.  Огнището е генеалогичния извор, центърът на дома. Там гори свещеният очистващ огън. Там е мястото на срещата между предците и потомците.

Обредни хлябове задължително се месят около смърт и раждане в дома. При сватба младоженците разчупват хляб и се захранват един друг, с което образно обявяват появата на нов дом, нов хляб в общността. В знак на съпричастност после всички  се хранят от тези хлябове. Хлябът е „безкръвна“ жертва, принос пред Бога.

За вече многобройният екип на Ателието влизането в измеренията на древния бит и култура не е с музейна себестойност, не е и бягство от новоформиращата се групова идентичност. За нас тя е максима, духовен принцип, чрез който се съзижда благоденствието на дома и продължението на рода. За нас мъдростта на дедите ни е наследство, но и съкровище, а опазването му е в намирането на многото начини да бъде интегрирано и потребно в настоящето. В замесването на обредния хляб ние вплитаме концепции за подновяване на начала; за сътворчество между Бога и човека в надграждането на качества. Преминавайки през всички етапи, съединяващи съставките, изписваме желания, молитви и копнежи чрез Светите знаци, подпечатвали хлебните приноси и на нашите предци.

Ателие „Мистерията на Тракийския обреден хляб“, със съдействието на Ателие за традиции и фолклор ЕПОДЕ към Фондация Родов Завет.