Събитието е на 25 Ноември 2025 г. от 18:30 ч. в Дом на архитекта, ул. Кракра 11, ет. 1, зала 1

Книгата „ARS ORPHICA MODERNA“ (от латински: „Съвременно орфическо изкуство“) е концептуално луксозно издание („Академия Орфика“ и изд. „Хиксев ЕООД“, 2025) с обем 146 страници, което съдържа 77 стихотворения и 29 цветни репродукции на картини от Роман Кисьов. Като приложение в края на книгата са публикувани и 4 негови кратки есета, свързани с темата.

„Аз търся Словото във всичко. Не само защото пиша поезия – аз търся Словото и в картината, в изображението, независимо от средствата. За мен Живописта е също Поезия – образна Поезия, а картината – визуална метафора. Картината за мен е сакрално пространство. Споделям напълно древната тракийска орфическа концепция за твореца и творението: художникът е колкото автор на творбата, толкова и (в известен смисъл) нейно духовно творение – посредством Творческия Дух и в-ДЪХ-новение, трансформиращо и облагородяващо самия творец…

Считам, че е задължителна връзката на античното с модерното (сиреч, със съвремието, с времето, в което твори авторът, а не злободневието или следване на моди), както и на античното с личното (няма нещо по-лично от Поезията, както Любовта), като тези две са тясно свързани – ако античната тема е пречупена през личното, то тя ще е и съвременна.“ (Роман Кисьов)

Роман Кисьов (р. 1962) е поет, художник и преводач на поезия. Завършил е „Живопис“ в Националната художествена академия в София през 1991 г. Като художник работи в областта на живописта, рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата. Самостоятелни изложби в София, Виена, Берлин и Скопие. Участия в колективни изложби в България, Италия, Унгария, РС Македония и САЩ (Ню Йорк и Вашингтон), както и в международни пленери по живопис (България, Гърция, Унгария и РС Македония). Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, на галерии в България и РС Македония, както и на частни колекции в България и по света. През 2013 г. международното списание за култура DIOGEN (с офиси в Швейцария и Босна и Херцеговина) посвещава цял брой на Роман Кисьов като художник, с обширна информация за него и публикация на 70 негови живописни творби и рисунки.

Негови стихотворения са печатани в почти всички литературни издания в България, излъчвани са по БНТ и БНР, както и в Националното радио на Румъния, в телевизия „Метрополис“ (Белград, Сърбия) и др. По неговата поезия са реализирани кратки филми – „Вратите на рая“ (1996), „Човекът“ (2021) и „Аз и Времето“ (2021). Включен е в поетически антологии в България, Италия, Румъния, Полша, Украйна, Гърция, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, РС Македония, Албания, Армения, Нагорни Карабах, Йордания и Индия, както и в международна поетическа антология на английски език „Поети за световен мир“ (2011), а също и в авторитетни литературни списания и културни издания във Великобритания, Австрия, Полша, Украйна, Русия, Армения, Грузия, Румъния, Гърция, Турция, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, РС Македония, Албания, Косово, Нагорни Карабах, Индия и др. Публикуван е в електронни издания в Италия, Испания, Франция, Румъния, Гърция, Русия, Сърбия, РС Македония, Армения, Индия, Китай, Египет, Ливан, Мароко, Палестина, Ирак, Бразилия и др. Поезията му е превеждана на английски, немски, френски, италиански, испански, португалски, нидерландски, датски, гръцки, турски, румънски, руски, полски, украински, сръбски, хърватски, македонски, албански, арменски, грузински, арабски, иврит, китайски, хинди и бенгалски. Участвал е в редица престижни международни писателски форуми и фестивали на световната поезия. Член е на Българския П.Е.Н. център, почетен член на Съюза на писателите на Армения и член на редакционния съвет на международното списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“. Автор е на общо 21 поетически книги – 12 в България, както и на 9 книги с избрани стихотворения, преведени и публикувани в други страни – Украйна, Румъния, Хърватия, Сърбия, РС Македония, Азербайджан (Н. Карабах – на арменски, руски и български), Индия (Калкута – на бенгалски). Живее и твори в София.